СИНЍЛКА, мн. няма, ж. 1. Разг. Синина (в 1 знач.); синило. Залез! Колко бои и колко цветове! Каква синилка се сгъстява хей там, в пролуката между две бели облачета, сякаш малко синьо море или късче от море. В. Ченков, ПС, 6. Плътната облачна маса пълзеше все по-нашироко в сгъстилата се нататък небесна синилка, след нея вървяха тъмнини. Д. Талев, ГЧ, 333. Граничарите спяха в наредените едно над друго легла. Прозорците бяха облени от тъмната синилка на нощта. Б. Несторов, СР, 42. Самолетът беше прицелил нос в белите облачета, които плуваха из мътната синилка на есенното небе. Л. Дилов, АЧ, 198.
2. Остар. Синя боя. И досега все още по челата на варосаните селски къщурки може да срещнете наивно изписани със синилка два примитивистични гълъба. Те са кацнали един срещу друг и огледално се гледат. Н. Боев, ДПЧ, 105. Къщите бяха измазани със синилка – где по-слаба, где по-силна. Серд., 1942, бр. 9-10, 45.
3. Остар. Синка (в 3 знач.); ултрамарин, синило. Количеството на ултрамарина варира според желанието ни: ако се иска избелената прежда да носи синкав оттенък, тогава се увеличава количеството на синилката, а ако се иска чисто бял цвят, тогава то се намалява. ЗПр, 1926, кн. 9, 356.
4. Остар. Вода с разтворена синка (в 3 знач.) за изплакване на дрехи. Дрехи, прекарани тъй в три врели води, изпират се в студена и после се прекарват в синилка. СО, 1895, бр. 9, 216.
5. Остар. Ударено място, синина; синка, синило. Без да обръща внимание на синилките по тялото си и на мушамите, които ги покриваха, той седна на постелята и простря на напред и двете си ръце. Тр. Китанчев, ДКЛ I (превод), 120.