СЍНИЦА ж. Диал. 1. Обикн. в обособена част – за изразяване на шеговито до укорно отношение към млада жена, която се отличава с вида си или с поведението си; синковица, синовица. Край дедо Дичо, при огнището, замесила Рада тесто за пресни погачи. Завратила ония ръкави, па натъкмила ония нощви, меси ли синицата, меси! М. Георгиев, Избр. разк., 80. Хеле пък Рада... огън... огън е на работа! Работи синицата, та подскача... все на пета се завърта! БПр, 1894, кн. 5, 35-36.
2. Здрава, силна, яка жена; синковица, синовица, здравенячка, бабанка2, бабаджанка2 (Н. Геров, РБЯ).
СИНЍЦА ж. Диал. Син синигер. Дълго лежаха двете животни, притиснати в клоните на върбата. Неочаквано котката се надигна, от очите ѝ светнаха жълтозелени пламъци и в следващия миг затисна с лапата си малка синица. Горката птица прекалено се беше доверила на младите си криле. К. Трайков, ВК (превод), 246. Постоянни птици са обикновено зърноядните (синиците, врабчетата, яребиците, тетревите и др.) и грабливите птици. А. Кулев, УЗ, 68. Скорците, синиците, славеите, ластовичките се хранят главно с вредители на растенията. НТМ, 1951, кн. 2, 11.