СЍНКАВОБЯ̀Л, -a, -о, мн. сѝнкавобèли, прил. 1. За цвят – който е бял със синкав оттенък. Цинкът има синкавобял цвят със силен метален блясък. К. Стаевски и др., М, 114. Моис Аврам Яков загубил съня си, отслабнал няколко килограма, лицето му придобило синкавобял оттенък. Л. Коен, СД, 244.
2. Който има такъв цвят. Там, над хълма, се разстилаше на малки облачета синкавобял дим. Сп. Кралевски, ВО, 104. В гъстия още здрач Султана видя лицето на Катерина – синкавобяло петно. Д. Талев, ЖС, 408. Синкавобелите ледени цветя по стъклата на прозорците станаха розови, след това избледняха отново. Д. Димов, Т, 148. Сега на слабата светлина в антрето [лицето на припадналия] изглеждаше съвсем мъртвешко. Въпреки това в него имаше живот, скулите и клепките му потрепваха конвулсивно, синкавобелите му устни примляскваха шумно, като че се измъчваха от жажда. И. Петров, ЕР, 32-33.
3. Като същ. синкавобяло ср. Синкавобял цвят. Свободната копринена блуза, покриваща тесните ѝ мускулести рамене, блестеше в синкавобяло под светлината на прожекторите. Е. Кънева, ЛГ (превод), 38.