СЍНКАВОСЍВ, -a, -о, мн. -и, прил. 1. За цвят – който е сив със синкав оттенък. Чистото олово има синкавосив цвят със силен метален блясък, който на въздуха бързо се изгубва поради окисляване. М. Клисаров и др., НЕ, 207. Най-често цветът на суровото кафе е зелен или зеленикавосив, синкавосив, жълтеникавосив, жълтеникавокафяв и понякога кафяв. Г. Шунанов и др., Р, 126.
2. Който има такъв цвят. Над прохода надвисна синкавосив облак, затули слънцето и огромната му сянка полази над горите. Ем. Станев, ИК I и II, 10. Не убиваше [Грашев] за първи път гривек, но пак го удиви тази чистота на синкавосивата му перушина. Д. Фучеджиев, Р, 212. Към планината един над друг се издигаха ту островърхи, ту овални хълмове. После лумваха лудите гори, в полите поръждавели, нагоре още зелени, а към небето синкавосиви. В. Андреев, ПР, 63. Но не гласът му, а нещо друго, нещо, което се излъчваше от цялата му фигура – черна, фантастично изтеглена в синкавосивия здрач на слабо осветената зала – накара императора да замълчи. К, 1967, кн. 7 [еа].
3. Като същ. синкавосиво ср. Синкавосив цвят. Излезете ли вън от пещерата, отново погледнете навътре и се насладете на чудните топли багри, които на дълги надлъжни ивици са нашарили двата жлеба и челото на входа. Какво ли няма тук – синкавосиво, ръждивочервено, жълтеникаво, черно, кафяво. П. Трантеев, КП, 41.