СИНКЛИНÀЛЕН, -лнa, -лно, мн. -лни, прил. Геол. Който се отнася до синклинала. Синклиналните долини се образуват, когато реката тече по оста на някоя синклинала. Ст. Бошев и др., ГГ, 172. Гънките [на земните пластове] могат да бъдат обърнати нагоре и тогава се наричат антиклинални или надолу – синклинални. Х. Попйорданов и др., ПИ, 20. Търновската планина е типично антиклинално възвишение. В резултат на денудационните процеси и дълбокото разрушаване се формират синклинални плата, бронирани от твърди варовити пластове, които доминират над околния терен. К. Тотев и др., АП I, 120.