СИНКÒП м. 1. Муз. Особен обрат, при който музикалното ударение се измества от силно тактово време върху слабо тактово време, с което се постига специфична ритмичност; синкопа. Синкопът е ритмична фигура, при която чрез сливане стойностите на две последователни, еднакви по височина ноти, акцентът от едно силно време се премества върху предидущото слабо време. Т. Прашанов, РСК, 153. Синкоп се получава, когато слабо тактово време или полувреме се свърже със следващото силно време или полувреме. Пеене VI кл, 23. Синкопът се среща и в нашата народна музика. Ив. Качулев, НБД, 33. Сега звучи втората част на триото – божествен мелодичен обрат. Следва едно динамично разгъване, подето от резките синкопи на хорните. К, 1926, бр. 85, 3. ● Обр. Тоя поет [Ал. Вутимски] е един трагичен синкоп на тогавашната поезия, безнадежден акорд, който си отива в края на войната, мизерията, тътнежа на бомбите. З. Петров, Съвр., 1975, кн. 2, 66.
2. Книж. Похват, който води до обрат, до промяна в ритъма на стих, танц или др.; синкопа. Специално изследване заслужава развитието му [на Владимир Башев] в областта на формата. Той започна с равномерна класическа строфа, после я начупи със синкопи и цезури, опита свободния стих, за да стигне до строфата на „Ателие“. Д, 2010, бр. 168, 21. Достойнствата му си проличаха в невероятно сложния дуетен танц, в който движения с невъзможни баланси се редуваха с резки синкопи. Култ., 2011, бр. 25, 7.
3. Прен. Книж. Обрат, рязка промяна в нещо, в положението или хода на нещо; синкопа. Познавам писатели, у които такъв начин на писане служи чисто и просто като мимикрия. За щастие, не така е при Радичков. Синкопите на неговата мисъл протичат върху една много релефна сетивно-изобразителна основа. М. Николов, ПП, 464. Авторът не страда от основния порок на нашата историография – провинциалния подход и виждане. Той сравнява синкопите на нашия исторически път с другите пътища на останалите народи, където показва забележително за нас, българите, познание на „другите“. СД, 2018, бр. 22, 10. При Вазов всичко е направено някак с лекота, в непрестанно съзвучие с ритмите и дори синкопите на историческото развитие. Култ., 2016, бр. 19, 9.
4. Мед. Внезапно замъгляване или загуба на съзнание, припадък поради намален приток на кръв и кислород към мозъка. Синкопът е болестно състояние, при което съзнанието се замъглява или загубва, което се дължи на мозъчна анемия. М. Георгиев и др., ИМНБ, 15. Това е доста рядко срещана тахикардия. Клиничните симптоми могат да бъдат неспецифични и включват сърцебиене, световъртеж и синкоп. А. Кънева-Ненчева и др., ПДТ, 201. Синкопът се явява типично при усилие и е свързан с невъзможността на лявата камера да повиши ударния обем. Н. Яръмов и др., ХБ, 256. Пристъпи на синкоп.
5. Езикозн. Изпадане на един или няколко звука от средата на думата; синкопа. В някои местни имена се натъкваме на такива звукови промени, които могат да бъдат обяснени с честата употреба на местните названия, при която отделни звукове и дори цели срички биват занемарявани (синкоп, хаплология). Ив. Дуриданов, МНЛ, 162. Съчетанията аă, еě, оŏ са резултат на различни фонетични явления: редукция, синкопи, асимилация и др. Пр, 1996, кн. 3, 104.
6. Езикозн. Изпускане на сказуемото или подлога; синкопа.
– От гр. συγϰοπή ‘съкращение’ през фр. syncope.