СИНКÒПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Който се отнася до синкоп и до синкопа. Изведнъж чувственият глас на един саксофон започва своите синкопни скокове сред тишината. Св. Минков, ДА, 107. Музикални импровизации с дисонансни интервали и акорди, както и синкопни форми нарушават чувството за традиционно възприемане на музиката от слушателя и са в състояние да предизвикат специфични представи в съзнанието му. СФ, 2005, кн. 1, 96. Болните започват да се оплакват от умора, задух при усилие. Появяват се стенокардия и синкопни явления. Т. Андреев и др., ВБ, 110. Синкопен ритъм.