СИНКОПЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от синкопирам като прил. 1. Книж. В който има синкопи (в 1 и 2 знач.). Контрастната втора тема [в „Празнична увертюра“] е обширна, построена в триделна строфа (започва със синкопирана мелодия). Пеене VII кл, 1982, 71. Хоралният прелюд е сериозна пиеса с подчертана религиозна атмосфера – с една дума, последното нещо на света, в което някой може да очаква, че ще открие синкопирани акценти. Но тях въпреки това ги има, втъкани дълбоко в музиката. Ал. Велева и др., ГН (превод), 389. По-сложните синкопирани ритми изискват внимание и за да научат песента правилно, учениците трябва да я изслушат повече от един път, преди да започнат да пеят. Г. Калоферова и др., КУМ, 38. Синкопираната мелодия на песента за цар Иван Шишман е съвсем различна от познатите досега варианти на общоизвестната мелодия на тая песен. Серд., 1942, бр. 7-8, 59. В стилистично отношение Калина Ковачева предпочита динамичния и накъсан, синкопиран стих със смислови паузи, които поддържат читателското внимание постоянно будно и очакващо. Пл, 2018, кн. 2, 108.
2. Езикозн. В средата на който има изпуснати, съкратени звукове. Синкопирани форми се срещат и при други тракийски имена, срв. напр.: Pyr-me-rulas (епитет на Херос) покрай Pyru-merulas. Ив. Дуриданов, ЕТ, 97.