СЍНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на син, принадлежи на син (в 1 знач.). – Ти трябва за всичко да мислиш като утрешен цар, сине. Лицето на княза се промени, той като че ли отеднаж си спомни за нещо много важно. Сетне каза рязко и твърдо: – Да, татко. Погледа го мълчаливо Самуил, с обич и скрита грижа, улови го за ръката над лакътя да усети топлината, силата на младото синово тяло. Д. Талев, Съч. ІХ, 28. – Прости ми, татьо, прости ми само ти... Прости ми, да умра като човек. Старецът не можеше да говори. Той хълцаше и сложи уморена десница на синово чело. Ив. Кирилов, П, 203. Стрина Султана, обиколена от бъбриви варошанки, дослушвайки благопожеланията им да види синови чада в широката си къща, надали е разказвала лоши сънища за безкръстен гроб. П. К. Яворов, Съч. II, 170. Със стария си навик да гледа ред около себе си, тя надникна навсякъде из синовата къща. В. Геновска, СГ, 169. Ако родителите на загиналия овчар годеник много обичат синовата си годеница, повръщат ѝ обратно част от гиздилото да го носи за спомен. РН, 1905, кн. 3, 141.
2. Който е направен, извършен, идва от страна на син (в 1 знач.); синовен. Той [Стоян] изви очи да погледне изпод вежди стареца. На старини той ще изплаща синови грехове. П. Тодоров, И I, 55. Гоце свършва в Кукуш трети клас и баща му казва „стига толкова“. Но разсъдителният баща вижда, че насила хубост не става, и уважава синовата жалба за учение. П. К. Яворов, Съч. II, 174. Майчина и синова клетва. Йован много додява на майка си. Кълне го: да стане елен в гора зелена, зиме да зимува в студени усои, лято да летува в горещи присои. Синът кълне: да го стигне нейната клетва, но нея да сполети. А. Попстоилов, П I, 128. На другия ден селяните заровиха прободения баща и всеки каза: кръвникът е сторил това за пусто имане..., па всичко заглъхна и никой се не догади, че това е синова работа. БСб, 1906, кн. 3, 176. Бащата не отговаря за дълговете синови си, ако този последен е бил отделен от баща си. СбНУКШ ч. III, 237.
3. Който се отнася до син (в 1 знач.). Захласне се в песента стара майка и сама като да се забрави по синови прилуки и несрети. П. Тодоров, И I, 74. Бащина поука, синова сполука. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37.
4. Остар. Синовен (в 1 знач.). Сърдечните и весели обноски на синовете, дъщерите, снахите, зетовете и пр. млади, въобще синовата любов ще сгрява като пролетно слънце безрадостните им [на родителите] старчески години. БН, 1933, бр. 45, 1. От Флоренция Ви писах, че пристигнах здрав и че пребивавам тук. Сега пък изпълнявам своята синова длъжност и Ви съобщавам, че съм твърде благодарен от идването си тук. П. Чилев, БИС IV (превод), 97. Пожелавам ви Всеблагия Бог да ви подари здраве и дългоденствие, за да продължавате да служите народу си, както досега, със същата енергия, със същата любов и синова преданост. ИС, 1933, кн. 4-5, 6.