СИНÒВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е присъщ на син (в 1 знач.), проявява се от син по отношение на родителите му. Сам той [Д. Дебелянов], когато завършва гимназия, се грижи с голяма синовна обич за майка си. Ст. Каролев, ДД, 100. За тая забележителна майка тогава никой от нас не се беше досетил да откъсне диво цвете от къра и да ѝ го поднесе в празничен ден, Днес, като закъсняло цвете, аз ѝ поднасям своята синовна благодарност. А. Каралийчев, С, 308. Макар че майка му от години го тормозеше, Паскал продължаваше да се отнася към нея със синовно уважение, заклел се бе никога да не изоставя неизменното си почтително поведение. Е. Гечева и др., Избр. тв V (превод), 413. И старите му родители – как ги обичаше той тях!... Той имаше към баща си дълбоко синовно чувство. Мис., 1904, кн. 3, 57. Синовна признателност. Синовно почитание. // Разш. Който е присъщ на дете (син или дъщеря), проявява се от дете по отношение на родителите му. Родителската любов към децата и синовната обич към родителите са много късни продукти на развитието на обществото. Почти не е налице при тези условия [в първобитното общество] обичта на децата към бащата, защото непосредственият баща си остава неизвестен. Н. Агънски, С, 72-73. Не бе лоша баба попадия, но се оказа безплодна. Е, взимаха си те по някое хранениче и го изгледваха, но нито това им запълваше докрай душевната празнота, нито пък се случиха свестни деца, които да съумеят със синовна ласка да се отблагодарят. Ц. Родев, Б, 428. Само чрез доброто възпитание на децата се развива и расте в дома съпружеската любов, синовното почитание и всички останали семейни добродетели. ЖС, 1896, кн. 9, 67.
2. Който се полага на син (в 1 знач.). Искаше му се да изплаче пред Атанас своята тъй неочаквана мъка, благодарността, че кръщелникът драговолно е заел неговото синовно място край смъртния одър на стария. А не успяваше. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 1979, 39. Била заделена подобаваща синовна част за детето, което износвала Неделя, вдовицата на починалия. О. Тодорова, ЖЦБ, 206. Синовна привилегия. Синовно право.
3. Който е направен, извършен, идва от страна на син (в 1 знач.); синов. Споменът за синовната целувка разля блага светлина по скръбното лице на майката, смекчи заострените черти, освежи дори безкръвните устни. О. Василев, ЖБ, 53. Йеромонах Лавренти провожда синовен поздрав на майка си. Д. Марчевски, ПХ, 115. За детето се говори, че е имало и други по-малки кражби, но бащата винаги се е отнасял равнодушно към синовните простъпки. ВН, 1961, бр. 3005, 2.
4. Чрез който се засвидетелства внимание, добро отношение, уважение към по-възрастен човек. Орфей се доближи до нея [старата Кирова майка], хвана сухата ѝ напукана ръка, прилепи се до нея. – Добре си дошъл, синко – отпусна се изведнъж тя и си пое свободно дъх. Простите и синовни думи на този толкова богато облечен мъж я стоплиха. Г. Караславов, Избр. съч. V, 300. Като по чудо след три дни архиепископът стана на крака, а след десет дни в подножието на Царевец се струпа многочислен народ. Търновци искаха да изпратят с китки и синовна обич светия старец на дългия неизвестен път. Ф. Попова-Мутафова, СЧ, 262. Със синовна почит и уважение бяха обградени „бабите“ [акушерките] на техния празник. Л. Петков, СПК, 297.
5. Прен. Който е присъщ на някого, проявява се от някого по отношение на народа, родния край, родината му. Още повече се стягаше душата на Пинтеза, като гледаше как хората се готвят за жътвата. Очевидно беше, че той [тате] страдаше от собствената си философия за българския народ, към когото винаги хранеше най-синовни чувства. Ст. Чилингиров, ХНН, 153. Исаковски раздвижи в душите ни съкровените струни на чиста синовна обич към родината с прекрасното си стихотворение. А. Каралийчев, С, 168. „Татковина“ представлява прекрасен образец на детска патриотична лирика. „Татковина“ е сърдечна изповед, задушевен монолог, израз на синовно преклонение. Хр. Василев и др., БЕРУ, 169. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет; / служители на дълг синовен, / осъди ни врага заклет. П. К. Яворов, Съч. I, 60.
6. Остар. Който е на син, принадлежи на син (в 1 знач.); синов. При тоя смях Мария Стайновица вдигна очи и погледна жената на внука си. Този нечист намек на Поликсена? Мигар и такива неща може да има в синовната ѝ къща! В. Геновска, СГ, 196. Спъна се ненадейно кракът на бащата и просна се той мигом на земята, но държейки все пак здраво скрития огън. Силната синовна ръка повдигна го завчас невредим. Ил, 1941, бр. 2, 16. Ако няма еднокръвна сестра или по баща сестра, дават се [земите] на синовния син (внуката) или на синовната дъщеря (внучката). ДЗОИ II (превод), 25. Няма синовна или дъщерна ръка да затвори очите ми, няма син или дъщеря да пролее една сълза над гроба ми. К. Величков, НС, 50.