СЍНОВEЦ, мн. -вци, м. Остар. 1. Братов син. Императорът [Наполеон III] не можеше ли да намери път за своята личност в огънят на боят и тъй да пощади и Франция, и светът от този позор, дето един французски владетел, синовец на завоевателя на светът, да предаде сабята си в ръцете на прускийт цар. Мак., 1870, бр. 78, 2.
2. Синковец (в 1 и 2 знач.); синчага, син, синец. Среща ме един градски синовец с цигара в ръка и ме спира: „Дай, кай, да запаля, бе чичо“. Лъч., 1942, бр. 1, 7-8.