СИНОВЍЦА ж. Диал. 1. Обикн. в обособена част – за изразяване на шеговито до укорно отношение към млада жена, която се отличава с вида си или с поведението си; сѝница, синковица. Тя [жената] подучва някоя дружка или съседка на момата, обещава ѝ кърпа или друго нещо и ето че отпосле тази синовица работи вече за развала [на годежа]. СбНУ Х, 52.
2. Здрава, силна, яка жена; сѝница, синковица, здравенячка, бабанка2, бабаджанка2. Сигурно е била няколко години по-възрастна от мене. Грамадна жена. Пред нея изглеждах дете. Но на другия ден леля пак ме молеше: – Вземи я, бе мама! Тя е силна мома, мъжкарана. Тя е яка синовица, ще работи, ще ти помага. Б. Михнев, ССП, 32. В този същий хан съгледах да се потриват един момък доста възрастен с една мома, но мома ли бе, булка ли бе, не можа каза. Тя беше една дебела синовица. Ил. Блъсков, СК, 65.
◊ Мъжка синовица. Диал. Едра, снажна, силна жена. Едра смела и телесно силна жена се нарича мъжка синовица, мъжка Драгана. С. Табаков, ОИС III, 238. Жената, мъжка синовица, като става и вижда каква е работата, по-скоро отива и грабва котлите, излива ги върху сандъка и пламъкът са задушил. Град., 1875, кн. 5, 14.