СИНÒВНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от синовен. И други са казвали, че Петър Пейчев посрещал хладно литературните успехи на сина си. Естествено, не е задължително един зидар да разбира и цени поетическото изкуство! Истинското отношение на Иван Пейчев към него, макар и сдържано, носи топла синовност. А. Горчев, ИП, 132. Чрез повторението на притежателното местоимение свой е подчертано избликналото чувство на синовност и дълбока признателност към баба Илийца в израза „Какво, стрино! – попита момъкът, който виждаше в тая непозната жена своя майка, свой спасител, свое провидение“. ИИБЕ, 1970, кн. 19, 546. Тази близост между юнака и природата създава чувството на родство и синовност. Волният хайдутин гордо заявява: „Моят баща е Доспат балкан, / мойта майка е Стара планина“. БР, 1933, кн. 8-9, 289.