СИНОДЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Синодичен. Луната требова още да премине тия 27°, за да дойде в ново соединение със Слънцето и Землята. Това движение ся нарича синодическо движение на луната. Ив. Богоров, ВГД (превод), 387-398.

Синодически месец. Синодичен месец. Луната е най-простият показател за измерване на времето. Достатъчно е само да се броят дните от едно пълнолуние до друго или от появата на новия лунен сърп до следващия, за да се изчисли продължителността на синодическия месец. Археол., 1988, кн. 2, 34. Съставителите на астрономическите лунни календари са приели за начало на синодическия месец новолунието. К, 1993, кн. 7, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)