СИНОНИМИЗÀЦИЯ ж. 1. Езикозн. Съотнасяне на дума или израз с техен синоним; синонимизиране. В езиковата практика се използват разнообразните възможности за вторична номинация, които предоставя езикът (чрез синонимизация, чрез метафорични и метонимични тропи, заемане на думи от чужди езици, чрез словообразувателни промени и пр.). М. Младенова и др., СБ, 621. Като контекстуални синоними понякога се използват фразеологизми, които в езиков план семантично не се сближават, например: Той беше идеалист до мозъка на костите си // до последна капка кръв. Подобна синонимизация в авторската реч засилва експресивно характеристиките. Т. Бояджиев и др., СБЕ, 211-212.
2. Прен. Приравняване, отъждествяване на нещо с друго поради някаква връзка между тях; синонимизиране. Ако се доразвие подобен тип синонимизация на болестта със стойностното, а здравето приеме отрицателните конотации, традиционно характерни за болестта, то в един момент противостоенето им ще се отъждестви с антиномията мъдрост (болест) – глупост (здраве). ФА, 2006, бр. 4, 100.