СИНОНЍМНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Езикозн. Отвл. същ. от синонимен; синонимичност. Особена трудност за всеки писател представлява изобразяването на сложни душевни настроения. В такива случаи писателите използват обикновено похвати на еднородни определения, подбрани по признак на синонимност (например: уморен, страдалчески, нещастен вид). Лит. Х кл, 79. Тезаурусът представлява речник, в който систематично са подредени основните и спомагателни термини в дадена специализирана област, като главно са посочени смисловите отношения между термините: синонимност, отрицание (противоположност) и др. ГДМК, 2003, 55.