СИНТÀГМА ж. Грам. Съчетание от две или повече думи, свързани граматически и по смисъл; словосъчетание. Синтагмата е съставка на фразата (изречението), чиито единици се групират или около името, или около глагола (сказуемото). Затова съществува именна синтагма и глаголна синтагма. Б. Кръстев, ГЗВ, 171. Члененето на фрази и на синтагми се обуславя от стремежа към бързо и еднозначно разбиране на смисъла в акта на комуникация. Ст. Буров и др., ОЖ, 151. Всяка конкретна езикова единица (като морфема, словоформа, синтагма, изречение, текст) може да бъде сравнявана с друга единица на същото езиково равнище по количествени критерии, определящи формалното разстояние между тях. НТПУ, 2015, т. 53, кн. 1А, 568.
– От фр. syntagme и рус. синтагма от гр. σύνταγμα ‘нещо съединено’.