СИНТАГМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до синтагматика. Синтагматичните отношения между единиците от едно ниво стават видими в единиците от следващото по-висше ниво – например комбинациите от морфеми проличават на нивото на думата. Е. Добрева, УОЕ, 53. Граматическата форма на конкретната дума в конкретното изречение е резултат от неразделното функциониране на парадигматичните и на синтагматичните езикови връзки. СХ, 2014, бр. 1, 73.