СИНТЀЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който се основава на обединяване на отделни елементи в едно цяло; синтетичен. Действителната научна интеграция е синтез, при който чрез познаване и на различията, и на сходствата на два или повече типа култури се конструира нов тип синтезен познавателен модел. ГСУФП, 2016, т. 109, кн. Педагогика, 10. Ландшафтната карта е синтезен научен продукт, отражение на анализа на ландшафтната структура и научната систематизация на ландшафтите. Б. Борисова, ЛЕЛП, 85.
2. Който е свързан със синтез (в 4 знач.), обобщение или e резултат от синтез, обобщение. Поради осъзнатата необходимост от логическа завършеност и единство при темата „Възпитателен процес“ в първия основен раздел към нея е включена в синтезен вид и проблематиката на управлението на този процес от досегашния трети раздел. Л. Димитров, ТВ, 7. Венецът на неговото [на В. Гюзелев] изследователско дело, посветено на взаимоотношенията Изток – Запад през Средновековието, е монографията „Апология на Средновековието“. Този синтезен труд се посрещна с голям интерес от студентите, специалистите и по-широката читателска аудитория. Ал. Николов и др., Т, 17-18.
3. Хим. Който се отнася до синтез на химични съединения. От въглищата се произвежда азотоводородна смес, от която в синтезната колона се получава амоняк. Й. Чолаков, НХП, 18. Много големи количества кислород се използват в процеса на газификация на въглища за генериране на синтезен газ. ИР, 2012, бр. 3, 91.