СИНТЕЗЍРАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от синтезиран (в 1 знач.); синтезност. Една английска мъдрост казва, че краткостта е душата на остроумието. Това е вярно и точно – при него винаги има синтезираност и недоизказаност, загатване. Г. Марков и др., ОЛ, 364.