СИНТЀЗНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от синтезен (в 1 и 2 знач.); синтезираност. Концепцията за синтеза на изкуствата започва да се развива още при готиката, по-нататък продължава през барока и съзрява при романтизма. Синтезността става стилов белег на декоративното изкуство, става основен стилов почерк на декоративното изображение. А. Антонова, ЧМ, 96. Образното и композиционното единство говорят за синтезност като тип художествено мислене на автора, но те допринасят и за едно художествено въздействие – многопланово, многопластово, емоционално наситено. Г. Колев и др., ИО, 57.