СИНТЀТИКА ж. 1. Общо название на вещества, материали, продукти, които са създадени по химически път, чрез синтез (в 5 знач.). Кутиите с лепила, клечките, гвоздейчетата, конците и канапите, всичко туй, заедно с рафтовете, създава спомен за един отмиращ бит на износване и кърпене, на подковаване, на смяна на подметки, на онази врязваща се в ноздрите миризма на гьон. Къде ти сега гьон, сега има само синтетика. Б. Априлов, Избр. пр III, 18. В нашия технически век вие сте свикнали на синтетика и това е напълно естествено: със синтетика вие се обувате, обличате, правите си жилища, скоро с нея ще почнете и да се храните. Вие не знаете вече как изглеждат овцата и суровата вълна, нито как се тъкат черги от памучни парцали. Ем. Манов, Избр. пр II, 421. Най-често, когато говорим за материалите и изделията от химичен произход, ние казваме „синтетика“. В популярната литература в този смисъл срещаме словосъчетанията „химични влакна“, „синтетични влакна“, „изкуствени влакна“. НТМ, 1976, кн. 4, 34. // Стесн. За материя, тъкан – който е изработен от изкуствени влакна, създадени по химически път, а не от естествени суровини. Дрехите на канадците бяха от синтетика, нашите от памук, вълна, кожа и пух. К, 1989, кн. 3, 22. Костюмът ми наистина не е нов. Общо взето стар костюм, две години го влача, синтетиката се е поотъркала, загубила е блясъка си. (превод) НТМ, 1969, кн. 10, 54.
2. За дреха – който е от материя, тъкан, изработена от изкуствени влакна, създадени по химически път, а не от естествени суровини. Носенето на синтетика през лятото може да предизвика алергия. Д, 2010, бр. 176, 18. Избягвам да си купувам синтетика.
– От англ. synthetic, фр. synthétique от гр. σύνϑετιϰός ‘вещ в комбиниране’, лат. syntheticus.