СИНТЕТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е основан на синтез (в 1 знач.); синтезен. Противоп. аналитичен. След усвояване на гласните започват да се изучават съгласните и едва тогава се преминава към образуване на срички и на думи. Този синтетичен метод на обучение, който следва посоката от по-малките единици (звукове, букви) към по-големите (думи, изречения), е бил силно застъпен особено в немската образователна система. НТПУ, 2014, т. 52, кн. 1Б, 254. От изследвание процеса на четенето авторът дохажда до заключението, че най-добра метода по четене би била тази, която сполучливо би свързала аналитичната и синтетична метода, използувайки техните добри страни. НУ, 1912, кн. 3, 188-189.
2. Присъщ, свойствен на човек, който умее да извежда, да формулира обобщения въз основа на различни данни. Това, което смайваше най-много, не бяха неговите [на Ст. Гечев] всеобхватни познания в литературата, изкуствата, не бяха езиците, които владееше, а могъщата синтетична способност на неговия ум, която смогваше да открива връзката между съвсем разнородни явления. Г. Данаилов, СГИ, 128. Б. Пенев е уверен, че само една синтетична мисъл може да пресъздаде динамиката и преходите към естетическо съзряване, връзката на литературата с обществени и национални тежнения. Ив. Радев, БП, 40. Лайбниц притежава твърде синтетичен ум. Необходимостта да синтезира натрупаните познания, му внушава увереността, че познанието няма граници. НТМ, 1975, кн. 6, 41.
3. Който включва, съчетава различни елементи, обединени в едно цяло; синтезен. В операта са обединени в едно цяло поезията, драматичното действие, вокалната и инструменталната музика, движението, жестът, мимиката, танцът. Тя е синтетично изкуство. Пеене VIII кл, 49. Как трябва да се гледа на бай Ганя? Ако не е синтетичен образ на българските морални качества, нито пък само на отрицателните, какво е той собствено? П. Анчев, СА, 67. Нека вземем кой да е народ от фамилията на европейските народи. Вярно е, че бихме могли да подберем един човек между целия народ, който би представлявал един среден (сборен, синтетичен) тип и който би изразил най-добре целия народ. Г. Томалевски, СБ, 95.
4. Хим. Който се отнася до синтез (в 5 знач.). Като познават състава и строежа на органичните вещества, химиците могат да намерят начини и за тяхното получаване (синтезиране). По синтетичен път днес се получават много бои, лекарства, витамини. Хим. VIII кл, 1965, 77. За промишлено производство на витамин В2 се използуват два начина – синтетичен и микробиологичен. Б. Банков и др., ВВ, 32. Около 1875 г. [Перкин] бил успял да синтезира кумарин (природно вещество с приятен аромат на прясно окосена трева); то послужило за основа на синтетичната парфюмерийна промишленост. Р. Бикс, ПНБН (превод), 28.
5. Хим. Който е получен в резултат на синтез (в 5 знач.); синтезиран. През Първата световна война химикът проф. Ф. Хабер разработва друг метод за свързване на атмосферния азот чрез синтеза на водород, т.е. чрез получаване на синтетичен амоняк. Сега много заводи работят по този метод, като произвеждат милиони тонове синтетичен амоняк. Д. Георгиев, ТЖР, 53. Синтетичните дъбилни вещества са изкуствени органични съединения, които се получават чрез химична преработка на продукти от сухата дестилация на каменовъглените катрани. Ст. Младенов и др., ОТК, 135. Ненаситените въглеводороди са химично активни съединения. Те намират голямо приложение за получаване на пластмаси, синтетични влакна и др. Хим. VIII кл, 1965, 74. Капронът е синтетична смола, от която се отливат машинни детайли и предмети от битов характер, без да се изменя нейната молекулна структура. М. Ганева, ГМ (превод), 149. Синтетичен петрол. Синтетично багрило.
6. Спец. За звук, говор – който е създаден, генериран чрез компютърна програма или електронно устройство; синтезиран. Модулирането на сигнала е основен метод за създаване на звука при електронните музикални инструменти. Без него синтетичният звук изглежда груб, „недодялан“. С. Лазаров, ЕМС, 51. Очила за слепи. Това са ултразвукови очила за незрящи хора. Те излъчват лъчи, които се отразяват в каросерията на автомобилите и в същото време синтетичен глас предупреждава слепия за опасностите. К, 1991, кн. 7, 44. // За реч – който е генериран от писмен текст с помощта на компютърна програма или електронно устройство; синтезиран. Голям напредък в предаването на информация за слепите би било устройство, което самò да чете и да изговаря думите. Първите образци от такива четящи устройства могат да преобразуват всякакви печатни и машинописни шрифтове в синтетична реч. К, 1988, кн. 7, 91.
◊ Синтетични езици. Езикозн. Езици, при които отношенията между частите на изречението се предават с граматичните форми на думите, чрез техните окончания, а не с помощта на служебни думи или определен словоред. Противоп. аналитични езици. Под „синтетизъм“ или „аналитизъм“ се разбират начините, по които се изразяват синтактичните отношения на имена и местоимения към други думи в изречението или в словосъчетанието. В едни езици тези синтактични отношения се изразяват посредством особени завършъци (падежни окончания). Такива езици се наричат синтетични. ГСБКЕ II, 1983, 34. Синтетични езици са били напр. санскрит, старогръцки, латински, готски и другите езици от германската група. БР, 2017, кн. 3, 22.