СИНТЕТЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от синтетичен (в 1 – 3 и 5 знач.). При Паисий се сблъскваме с една синтетичност на мисленето и характеристиките, която в същността си е плод на личната му прозорливост и инвенции за народопсихологическите черти на българина. Ив. Радев, ОПХ, 430. Булгаков апелира за синтетичността на философията – според него съвременната философия трябва да бъде творчески синтез на всички най-нови философски системи. Н. Димитрова, НРФ, 37. Героят всъщност е полското село: другите фигури допълват и оживяват разказа, който, противно на старите епични разкази, пълни с нескончаеми монолози или апострофи, се отличава със сбитост и синтетичност. Изток, 1925, бр. 12, 3.