СЍНУСЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Мат. Който се отнася до синус1; синусов1. Най-често формата на вълните е близка до синусоида и вълните се описват с една синусна функция. Л. Митрани и др., ЗМ, 18.
2. Който има вид, очертание на синусоида; синусов1, синусоиден1, синусоидален. Всеки тон, превърнат чрез микрофона в електрически колебания, се характеризира с формата на тези колебания, която може да бъде синусна или несинусна крива. Рад. VII кл, 53.
3. Спец. Синусов1 (в 3 и 4 знач.). Понякога в изпълнителните механизми се налага някое от механичните премествания да е в тригонометрична зависимост от някаква величина. При такъв случай се използва синусният и тангенсният механизъм. МК, 1968, кн. 6, 14.
◊ Синусно трептене. Физ. Синусово трептене; хармонично трептене. Зависимостта на елонгацията х от фазовия ъгъл ϕ или от времето t се изразява посредством функцията синус. Графиката, която изразява тази зависимост, представлява синусоида. Ето защо движението се нарича още синусно трептене. Физ. Х кл, 1965, 65.
СЍНУСЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Анат. 1. Който се отнася до синус2 (в 1 знач.), до разширени канали на кръвоносните съдове; синусов2. С намаляването на налягането се проявява действието на каротидния синусен рефлекс, който бързо довежда до увеличаването на адреналина, и налягането се повишава. Б. Кърджиев, ОПА, 183.
2. Който се отнася до синус2 (във 2 знач.), до околоносна кухина; синусов2. Заболяването [синузит] възниква в резултат на запушване на синусните отвори, които осигуряват връзката на синусите с носа, на прекратяване на достъпа на въздух до синусите и създаване на подходяща среда за настаняване на бактерии и вируси. Е. Кирчева, ЛД (превод), 52. Синусна кухина. Синусни инфекции.
◊ Синусен възел. Анат. Синусов възел. Синусен възел. Сърдечен възел, който се намира в стената на дясното предсърдие в ъгъла между горната дясна вена и дясното сърдечно ухо. П. Кирков, ВБ, 269.