СИНХАРМОНИЗÀЦИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. Синхармонизъм (в 1 знач.). Палатализационните процеси и синхармонизацията на сричката, които настъпват по-късно, пораждат и нови консонантни редици. Въздействието на предните гласни і и е и на съгласната j върху веларните съгласни k, g, х ги променя в ž, č, š (т.нар. първа палатализация.). ГСЕ, 108. В изследванията над фонетичната и фонологичната система на славянските езици Ив. Леков отделя две големи групи явления: явления с праславянско потекло: носовки, сонанти, синхармонизации (прегласи); по-късни явления с частичен славянски произход. ИИБЕ, 2015, кн. 28, 128.