СИНХАРМОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който се отнася до синхармонизъм (в 1 знач.) и до синхармонизация. Разширяването на обхвата на промяната ѣ > а през класическата старобългарска епоха е продължение на праславянската тенденция, която противодейства на състоянието на синхармоничното изграждане на сричката. К. Попконстантинов и др., ЕБЦС, 116.