СИНХРОНИЗЍРАНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от синхронизиран. В операциите за сигурност и стабилизиране разузнаването се организира и води на основата на следните принципи: перспективно мислене; синхронизираност; обективност; единство на усилията. ГВАФКЩ, 2014, кн. 1, 93. При изпълнение на поставените задачи от страна на отделните структури и институции, участващи в тренировката, бе показана добра синхронизираност при съвместната работа, което потвърди готовността им за оперативно и ефективно действие при оценяването и справянето с извънредни ситуации. ПАт, 2018, бр. 6, 5.


Източник: Речник на българския език (онлайн)