СИНХРОНЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от синхроничен (в 1 знач.); синхрония, синхронизъм, синхронност. В китайския светоглед противоположните състояния съществуват едновременно. Именно към тази характерна черта се завръщат някои от авторите. Те откриват в старите разбирания тази синхроничност на полярностите, която е дълбоко вплетена в източната мисъл. Е. Търпоманова и др., НП II, 137.
2. Псих. Явление, свързано с едновременното протичане на несвързани на пръв поглед събития (според теорията на швейцарския психоаналитик и философ К. Г. Юнг). Той [Юнг] обвързва феномена синхроничност с проявления на архетипите и го разграничава от каузалната обвързаност на явленията във фактологически аспект. Според швейцарския психиатър синхроничността може да се разглежда и като феномен, свързващ психичния с материалния свят. Т. Евтимова и др., ЕР I, 283.