СИНХРОНОСКÒП м. Техн. Уред, обикн. с показваща стрелка и въртяща се подвижна част, който служи за наблюдаване на съвпадението на трептенията по честота и фаза в две вериги с променлив ток; синхроскоп. От посоката на движението на стрелката на синхроноскопа може да се съди дали генераторът, който се включва в паралел, изостава, или избързва спрямо шините. А. Начев, ЕС, 125. Моментът на правилното включване в модерните електрически централи се установява чрез специални уреди – синхроноскопи и сихронизатори. К. Карчев и др., ЕЛ, 97. Има специални апарати, служещи за включване на алтернаторите – те се наричат синхроноскопи. Те са снабдени със стрелка, която се отклонява в една или друга посока съобразно с това дали новият включван алтернатор се движи по-бързо, или по-полека. Техн., 1926, кн. 3, 15.
– От гр. σύνχρόνος ‘едновременен’ + -скоп.