СИНХРОТРÒН м. Физ. Цикличен ускорител на елементарни частици с постоянна дължина на орбитата на тяхното движение, който функционира при променящо се магнитно поле и при постоянна честота на ускоряващото електрично поле и намира приложение във физиката, медицината, техниката и др. В циклотроните, синхротроните, синхрофазотроните и т.н. ускорението в движението на частиците се постига от тяхното взаимодействие със силни постоянни и променливи електрични и магнитни полета. Н. Кашукеев, Ф (превод), 356. Известни са няколко принципни решения за ускорители на елементарни частици – синхротрон, фазотрон, циклотрон – но всички те се базират на един и същ принцип. При движението си в магнитно поле всяка заредена частица получава допълнителен импулс – ускорява се. НТМ, 1981, кн. 5, 38. Протонен синхротрон.
– От гр. σύνχρόνος ‘едновременен’ + -(елек)трон.