СИНХРОТРÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Физ. 1. Който се отнася до синхротрон. Циклически ускорители от синхротронен тип.
2. За лъчение – който се създава при преминаване на заредени частици, движещи се със скорост, близка до тази на светлината, в мощно магнитно поле. Синхротронното лъчение е особено интензивно при леки частици (електрони, позитрони). СФ, 2019, кн. 1, 34. Нашите физици направиха ценен принос в разработката на принципите на действие на ускорителите на заредени частици. Беше предсказано ново явление – така нареченото синхротронно излъчване – и бе разработена неговата теория. НТМ, 1970, кн. 3, 4. Синхротронна радиация.