СИНХРОФАЗОТРÒН м. Физ. Цикличен ускорител предимно на протони с постоянна дължина на орбитата на тяхното движение, който функционира при променящо се магнитно поле и променящо се по честота ускоряващо електрично поле и намира приложение във физиката, медицината, техниката и др. В циклотроните, синхротроните, синхрофазотроните и т.н. ускорението в движението на частиците се постига от тяхното взаимодействие със силни постоянни и променливи електрични и магнитни полета. Н. Кашукеев, Ф (превод), 356. За ускоряване на атомните ядра се използват циклотроните. А за особено силно ускоряване на атомните ядра нашите учени създадоха най-мощния в света синхрофазотрон. М. Ганева, МГ (превод), 54.
– От гр. σύνχρόνος ‘едновременен’ + фаза + -трон.