СИНХРОЦИКЛОТРÒН м. Физ. Цикличен ускорител на заредени частици, който има постоянно магнитно поле, но изменящо се по честота електрично поле, и се използва във физиката, медицината, техниката и др.; фазотрон. През пролетта на 1947 г. започнаха на широк фронт проектни и изследователски работи в организациите, привлечени за построяването на синхроциклотрона. През август 1947 г. десетте тома на проекта на синхроциклотрона бяха утвърдени. СФ, 2006, кн. 2, 205. Синхроциклотронът дава възможността да се изучи взаимодействието на протони и неутрони със сложните ядра при високи енергии. НТМ, 1955, кн. 10-11, 27.
– От гр. σύνχρόνος ‘едновременен’ + фаза + -трон.