СЍНЯВЕЦ1, мн. -вци, м. Диал. 1. Дълбоко място в река, където водата се синее (Н. Геров, РБЯ).
2. Вид речен камък. Зеленчуците трябва да са потопени в саламурата. За тежест препоръчваме речен камък – синявец. Камб., 1995, бр. 44, 10.
3. Синина (в 3 знач.); синка, синяк1, синило (Н. Геров, РБЯ).
СЍНЯВЕЦ2, мн. -вци, м. Диал. 1. Само ед. Сорт круша със средноголеми плодове, които зреят в началото на октомври.
2. Плодът на такава круша. А па да хапнеш от нашенските круши синявци или благуни, та да помниш, че си ял нещо сладко, нещо и насън несънувано. Кр. Григоров, ТГ, 16. От крушите правят и ошав. Синявците употребяват за варене на ракия. СбНУ XXXII, 258.