СЍНЯВИЦА и СИНЯ̀ВИЦА1 ж. Вид едра гарга със синьозелени глава, гърди, корем и странични опашни пера и ръждивокафяв гръб; синя гарга, модра чавка. Coracias garrulus. У нас в редки широколистни гори и открити сухи места с единични дървета се среща синявицата (синята гарга). Гнезди в хралупи. Т. Генов и др., З, 275. По недостъпните скални дупки гнездят какви ли не птици: небесносини синявици, скални гълъби и розови скорци. П. Славински, МСК, 87. На върха на дъба изкряска синявица. Тя литна подир кукумявките и с дрезгавото си „кррра-кррра-кррра“ се втурна да ги пропъди. Н. Боев, ИПО, 43. Синявица. Прелетна, дохажда през първата половина на април, а отлетява към края на август. ПСп, 1909, кн. 1-2, 118.
СИНЯ̀ВИЦА2 ж. 1. Разг. Синина (в 3 знaч.); синка. Задърпа един грамаден сандък. Дърпа, дърпа, не може да го помръдне. Отвътре изскочи рошав хлапак със синявица под окото. По дрехите му – полепнала слама от опаковката. Бл. Димитрова, ПКС, 84. Луканчето изби дебела синявица от юмрука на Калъча, а Митката на три-четири крачки от него накуцваше от болки в хълбока. В. Нешков, Н, 323. Виковете стават гъсти, ударите – юнашки, кръвта доказва, че полето на грабежа е вече бойно поле. Победените са изненадани, разнебитени, разбити и пребити – синявици, счупени глави и кървави дупки. Цв. Минков, ВЛ I, 58.
2. Диал. Мъгла, омара (в 1 знач.). Често през есенно-зимния сезон в полето, където е разположен Ботевград, се образуват гъсти мъгли. Те намаляват силно видимостта, покривайки плътно равнинните части. Местното население нарича тази есенно-зимна мъгла „синявица“. С. Влайкова, Б I, 20. Като продукт на нея [на инверсията] се явява мъглата, или омарата, които населението в тоя край нарича синявица. Това име много добре показва, че мъглата не е от замърсяване и запрашване на въздуха, но се дължи на водните пари, отличителният цвят в който случай е синкавият. ИБГД, 1936, кн. 4, 173. За забелязване е, че в орханийската долина влада благодарение на мочурливата почва една мъгла, която лежи ниско до повръхнината на земята, като че се изпарява от нея; тази мъгла носи тук название синявица. СбНУ XXI, 10.
СИНЯ̀ВИЦА3 ж. Остар. Магарешка кашлица, коклюш. Магарешка кашлица (синявица, коклюш). Същата кашлица лови повече малките деца и почти във всяко време, като взема от тях много жертви. Н. Калчев, НДЛ, 126. Синявицата държи две недели или са продължава до два и три месеца; тя върлува повечето по децата и нявгаш е полазица. Ив. Богоров, СЛ, 135.