СЍНЯК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. 1. Синина (в 3 знач.); синка, синило, синявица2. – Искаме отмъщение за маскарлъците, които ни нанесоха турците – произнесе Кошти чорбаджи, като си показа раната и синяците по ръката и лицето. Ст. Заимов, М IV, 124. Кога се натърти някой от ударяние, падание или се навехне и посинее и се надуе убитото място, счукват лук със сол и го налагат, от което синякът избелява, отокът поспадва и после оздравя. СбНУ III, 100.
2. Гнойна пъпка със синьо зърно, подобна на цирей. Ще напомня страшните думи на пророк Исаия: „От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани“. ХК, 2016, бр. 8, 83.
СЍНЯК2, мн. няма, м. Диал. Замръзнала роса; скреж. При тази естествена красота притури и промененията, които произвела човешката ръка в долната част на тази падина около града Битоля. Този кът на полето като вдлъбнатина твърде често бива покрит с мъгла и синяк (скреж), които правят климата в Битоля твърде влажен. Г. Петров, МИМ, 232.