СИПÀЙ, -àят, -àя, мн. -àи, м. Истор. Войник от наемна войска в Индия, формирана от местни европейски колонизатори в периода от средата на XVIII до средата на ХХ в. Началото на съпротивата започва през 1857 г. с бунт сред сипаите (индийски войници на британска служба). Изпратен е британски военен корпус, който безмилостно смазва разбунтуваните сипаи. Ист. IX кл, 2012, 191. В Канпур по това време се намира неголям гарнизон британски войници – около 200 души, които освен себе си срещу въстаналите сипаи имат да защитават и около 250 цивилни европейци, главно жени и деца. Ил. Тодев, БАВ, 68. В тая година [1857] в Индия сипаите се повдигнали срещу англичанете; въстанието траяло две години и се потъпкало с голяма мъка. Д. Манчев, РВИ (превод), 481.
– От перс. sipahi ‘конна войска’.