СЍПАНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек – който има по лицето белези от едра шарка, сипаница. Когато сипаничавият келнер остави чашките пред тях, Михалаки вдигна своята и тържествено рече: – Днес беше добре, а утре ще бъде още по-добре! А. Гуляшки, Избр. пр I, 1984, 230. Цвета поискала да отиде в друга къща, но един от тях, сипаничав, я хванал за ръката, разрязал дрехата ѝ с острия нож. Е. Евтимов, ПМ, 211. Войниците изуха калеврите и чорапите от Павловите крака, а в това време сипаничавият войник измъкна от пояса си едно въже, дълго около един човешки ръст. Б. Табаков, ЕБ (превод), 148. Лукреция имаше вече 30 години, беше нисичка, дебела, сипаничава и малко келява. (превод) БИл, 1880, кн. 9, 9. ● Обр. Години в тихите села / редуват се тревожно дните. / И зеят ями от копита / по сипаничави поля. Т. Харманджиев, Худ. С I (превод), 519.
2. За лице, кожа – по който има следи от едра шарка, сипаница. Велко изтръпна. Очите му не слизаха от сипаничавото черно лице на тлъстия турчин. Д. Марчевски, ДВ, 188. Сипаничавото му [на монаха] лице, което зле покриваха кестенява брада и мустаци, се оживяваше от неговите две бляскави и проницателни очи. Я. Язова, Л, 417. – Стига с тая тояга, че ако я хвана... – Що? Що рече?! – запристъпя към него и закриви от изненада черното си сипаничаво лице чаушът. Ст. Дичев, ПКС 1977, 149.
3. Остар. и диал. Който е болен от сипаница (в 1 и 2 знач.), от шарка; сипан. Кой та научи да лекуваш телците и сипаничавите деца? Знан., 1875, бр. 19, 303.
4. Остар. и диал. За животно – който е болен от сипаница (в 3 знач.). Щом се свърши кадението, то баба взема една тепсия и туря на нея по малко от всяко едно ядене; туря така също и пепел от огънят и неварена леща. С лещата лекуват сипаничавите овце, а с пепелта изгонват таласъмите. Л. Каравелов, Събр. съч. I, 1965, 522. Слушало ся, че който ся случи да дои сипаничава крава, та ся прилепи от нея, той отпосле, докле бъде жив, не ся хващал от сипаница. Лет., 1894, 79.
5. Остар. и диал. За месо – който е заразен с ларви на свинска тения. Понякога в свинското месо се намира зародиша на тенията и ако ние ядем такова, както го казваме обикновено – сипаничаво месо, недобре сварено или изпечено, ние се заразяваме от тения. Д. Атанасов и др., ПВГ, 688. Месото на същата [заразената с тения свиня] изглежда като обсипано с бели зрънца, поради което в обикновения говор такова месо наричат „сипаничаво“. Серд., 1938, бр. 7, 26.
6. Като същ. сипаничав<ия(т)> м., сипаничава<та> ж., сипаничаво<то> ср., сипаничави<те> мн. а) Човек, който има белези от едра шарка, сипаница по лицето. Адамов повика един от подчинените си – някакъв мършав, необикновено черен субект, с лице, надупчено от сипаница. Субектът носеше със себе си малка тръба. Адамов му каза нещо съвсем тихо. Тогава сипаничавият пусна тръбата и без да приказва, застана мирно, със скръстени ръце. Д. Димов, Съч. IV, 116. На сутринта, когато Пецо се събуди, Яким не беше в спалнята. Сипаничавият се изплаши. Ами ако е отишъл в милицията, както се закани снощи? Б. Болгар, СЕК, 38. Едър, космат, с издялано от камък лице, изядено от шарка, със студен и безчувствен израз, като всички сипаничави, той [пъдаринът] се запъти за гората и скоро се изгуби в нея. Л. Стоянов, ББ, 80. б) Остар. и диал. Човек, който е болен от шарка, сипаница (в 1 и 2 знач.). „През царуването на Екатерина II простолюдието се съпротивлявало срещу спасителното ваксиниране против едра шарка; по внушение на правителството били издадени простонародни карикатури, изобразяващи спорове между ваксинирани и сипаничави.“ Л. Каравелов, Събр. съч. VI, 1966, 428. Ако някои сипаничави умрат, то повечето пъти поповете не ги опяват, като вярват, че при опяванието димът от тамяна „ще разсърди“ сипаницата и ще „измори цялото село“. СбНУ V, 98.
– Друга форма: сѝпаничев.