СЍПЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, след числ. -ея, м. 1. Стръмно плъзгаво място в основата на скали, покрито с ронлива пръст, пясък или дребни камъни. Ако склоновете са много стръмни, преместването на изветрителните материали става по-бързо. Те се натрупват в подножието на склона, като образуват сипеи. Ст. Бошев и др., ГГ, 150. Близки със срутищата по начина на образуването си са каменните сипеи. Те се движат като потоци към понижените места или покриват склоновете като плащ. Р. Христов и др., Г, 143. Няколко ученици от Радуил се силеха да възлязат право нагоре по стръмните западни сипеи на непристъпния връх и Николайчо ги възпря. Разбрали опасността от каменопади, учениците го послушаха и тръгнаха с него. А. Христофоров, П, 8. Мъчителна, отчаяна гонитба със затъващи стъпки в пясък. Сипеят се рони. Крачка нагоре, хлъзгане надолу. Бл. Димитрова, ПКС, 161.
2. Остар. Място с изронена пръст, камъни и др. по някаква равна повърхност. И ниската камбанария със смачкания покрив, и смачканият дървен кръст на нея, и полусухата топола до тях, и песъчливите сипеи из улиците навяват човеку тъга и го карат да бяга. Елин Пелин, Съч. I, 16. Той тръгва по осеяна със сипеи улица, спира на височинката край една руина, протяга ръка към единствената права стена и остава така. Г. Цанков, КЛ (превод) [еа].