СЍПКАВ1, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За пръст, почва, сняг и др. – който се състои от дребни частици, които не са плътно прилепнали една до друга и между тях има повече въздух; рохък, пръхкав, ровкав, ровък. Противоп. сбит. Камионите пробиха с мъчително бучене облаците на гъстия задушлив бял прах, който извираше от прегорялата сипкава земя. Ст. Даскалов, ЕС, 239. Те [трите жени] вървяха бавно, отдалеко изглеждаше като че не вървят, а просто плуват, разравяйки сипкавия сняг пред себе си със своите широки фусти. Й. Радичков, НК, 75-76. Песъчливата пръст е несгодна, защото е сипкава, та корените на растението не могат да ся охванат добре. Й. Груев, Лет., 1872, 235. ● Обр. Навън слънцето се бе издигнало над къщите и заливаше двора с розова зимна светлина. От това въздухът бе станал по-непрозирен и някак сипкав. П. Вежинов, ВР, 67. Върховете на дърветата по Мариина поляна се обляха в алени петна, но в усоята все още се стелеше сипкав мрак. Ив. Хаджимарчев, ОК, 282. // За материал и др. – който се състои от отделни дребни частици, които лесно се сипят. Противоп. сбит. Пясък и пясъчници. С първото име се обозначават ония сипкави скални маси, които се състоят от уединени ситни, като хайвер, или по-големи, като грах, минерални зърна. П. Делирадев, В, 52. Качественото десертно нишесте представлява прахообразна сипкава маса с бял цвят и приятен мирис. Хр. Кьосев и др., С, 249. За складови и търговски нужди били произвеждани в огромно количество амфори и питоси. Амфорите са типична тара и амбалаж за течни и сипкави стоки. Ст. Ваклинов, А I, 290.
2. За храна, продукт и др. – който е със зърнеста структура. Замразеният кашкавал става сипкав, ронлив и безвкусен. Хр. Кьосев и др., С, 289. А какъв славен качамак приготовлявах аз! Жълт като минзухар, сипкав, ароматен, пръстите да си оближеш! Н. Xайтов, ПГ, 115. Изварата е сипкава и преседлива. Т. Влайков, Р, 5. Извади от торбата един сварен картоф и като белеше и стриваше парченца между пръстите си, пъхаше жълтата сипкава кашица в устицата му. Б. Несторов, АР, 94.
3. От който лесно се ронят малки частици; ронлив, пръхкав. Поисках да видя какво ще яде той и минах край него, но се стъписах: той държеше чер, сипкав комат ръжен хляб, размесен наполовина с дървена кора, и топеше сол... Възр., 1925, кн. 9, 272. // За плод и др. – който е с крехка вътрешност, без да е воднист; пръхкав. Плодовете [банани] имат дебела кора, под която е разположено нежно, ароматично, сипкаво безсеменно плодово месо. Хр. Дончев и др., СХС, 80. Пармената има едър плод. Месо жълто, сипкаво, сладко, с превъзходен винен вкус и аромат. Ив. Горанов, ПО, 11. Десет години ми се ядеше такава тиква, ама нашенска, сипкава, сладка. К. Видински, НСП, 36. В селото Аркчар, покрай Дунава, стават хубави дини – големи и сладки, ала дините, които стават в землището на гр. Лом, са още по-хубави, по-сипкави и по-сладки. Сеяч, 1899, кн. 18-19, 499.
СЍПКАВ2, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За глас, кашлица и под. – дрезгав, пресипнал. Величков беше патетичен мъж дори когато говори съвсем обикновени неща. Глас сипкав, на човек с нездрави гърди. К. Христов, СбЦГМГ, 275. Ако ли у детето се разболее и гръкланя, тогава дъханието става трудно; появява се сипкава кашлица, при която често нищо не може да се изхрачи. Здрав., 1886, бр. 3, 21.
2. Прен. За звук, песен и др. – който звучи глухо, дрезгаво и пресекливо. В безмълвната тишина на нощта нищо друго не се чуваше освен песента на щурците. Тия къси сипкави и плахи звуци идеха отблизо. Й. Йовков, Ж 1945, 171. Камен забеляза как орелът върти наляво-надясно малката си глава и извит клюн и се озърта за плячка. Гората притихна в тоя тревожен миг като необитаема: дребните птичета прекъснаха своя сипкав цвъртеж. Цв. Ангелов, ЧД, 62-63. Дердерите бяха прекъснали своята сипкава песен още преди един месец и бяха ги заменили малките щъркокраки рибарчета край водите. Ц. Гинчев, ГК, 330. Разнесе се сипкав, извивен напев на кавалерийска тръба. М. Кремен, РЯ, 213.
СЍПКАВ3, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който се отнася до шарка, сипка2 (в 1 и 2 знач.). Понякога е невъзможно точно да ся определи органа, чрез който преминават микроби; това ся отнася към онез общи болести, гдето едновременно заболяват различни органи, напр. кожата и дихателните органи при сипкавите болести. МСп, 1887, кн. 27, 422. Доротея Петисон в продължение на 12 години се грижила за болните в болницата, основана от нея след сипкавата епидемия в 1868 г. Здрав., 1887, кн. 3, 23.
2. За лице, кожа – който е със следи от сипка2 (във 2 знач.), от обрив; сипаничав, грапав. Клатушкаше се [чичо Митуш] като пиян, беше посърнал, с помъртвяло сипкаво лице, очите му хлътнали, погледът крив. Й. Йовков, АМГ, 155. – Ами какъв изглежда той? – А че изглежда като старата върба, гдето е на блатото. Лицето му сгърчено и сипкаво, сякаш че е покрито с лишеи. БСб, 1894, кн. 11, 859.