СЍПЪК, -пка, -пко, мн. -пки, прил. Остар. Сипкав1 (в 1 знач.). Когато тръгнем един до други по сипкия сняг, дъхът на косите ти ще ми говори за блясъка и тишината на оная далечна земя, която ти си достигнала чрез мене. Д. Дебелянов, Съч. II, 9. Нивата е харна, не е, да речеш, ни много клисава, ама не е ни сипка, таман за работа. М. Георгиев, Избр. разк., 44. Между Дюнкирхем и Росендал има много хубави къщици, от които всека има по един два къса обработена земя посред сипкия бял пясък. Н, 1881, кн. 6, 481.