СИР1 неизм., м. 1. Обръщение за изразяване на почит към монарх, използвано в някои западни страни (Франция, Белгия, Италия, Испания, Германия, Швеция и Великобритания). Във Франция обръщението към кралската фамилия е Сир или Ваше Величество – за краля, и Мадам или Ваше Величество – за кралицата. А. Кръстева и др., БПК, 87. Император Анри седеше загрижен в своята работна стая в двореца Буколеон. Пурпурните завеси се плъзнаха по сребърните пръчици и на прага се появи пажът Оливие дьо Рошфор. Той свали шапка, прегъна коляно и каза: – Пратениците на кралица Маргарита пристигнаха, сир! Ф. Попова-Мутафова, ДК, 14-15. – Искам да ви кажа, сир – каза канцлерът Уилям де Лонгчамп, като се обърна към краля, – че ако вие не смятате убийството на моя клет родственик за нещо сериозно, трябва да знаете, че Робин Худ по-късно извърши други престъпления, към които едва ли ще останете така благосклонен. Ж. Тотева, РХ (превод), 329. И като взе един голям плик, запечатан с печата на императора, той го отвори и побледня: – Уви! Сир, аз не мога да направя това, което иска Ваше Величество. БЗ, 1891, бр. 474, 5.
2. В някои западни страни с официален език от романската група – учтиво назоваване или обръщение към епископ, благородник, в миналото – към феодал. Дипломатите са официални лица с висок ранг и приемът, организиран за тях, трябва да носи тържествен характер. На официален прием обръщението винаги е според ранга или титлата: към епископ – сир. А. Кръстева и др., БПК, 86-87. Обхванат от чувство за справедливост, кралят напомнял какъв е редът на великите сеньори, които не спазвали задълженията си. Той не смятал за унизително сам да раздава правосъдие, за което летописецът му сир Дьо Жоенвил дава обширни сведения. В. Любенова и др., ИФ (превод), 90. По време на церемонията васалът, коленичил, поставял двете си ръце, събрани в дланите, между ръцете на феодала и произнасял думите: „Сир, аз ставам ваш човек“. Е. Койчева, ПКПБ, 56. Погледът ѝ [на императрицата] търсеше очите на младия рицар, който седеше срещу ѝ. Той бе дошъл от Апулия със свитата на сир Матео Занте. Сл. Караславов, ВА, 458.
– Фр. sirе от лат. senior.
СИР2 неизм., м. Остар. Сър. Сир Георгий Лайх, съвсем млад англичанин, който беше скоро пристигнал от Англия, страстно се влюбил в прекрасната млада американка. А. Желязкова, БЛ (превод), 40. Знаменитият министър сир Роберт Пил разтвори си такива забележителни дарби, които направиха да му ся чудят и дивят в британский парламент. Й. Груев, СП (превод), 54.
– Англ. sir.
СИР3, мн. няма, м. Диал. Сирене (в 1 знач.). Женскио вол именова се юница или крава, която не лишава ни от мляко, сир и масло. Ив. Кепов, МСБ, 276. ● Нар.-поет. сир сирене. Напред върви, Божне ле, свети Иван, / да издои, Божне ле, бяло мляко, / да подсири, Божне ле, сир сирене. Нар. пес., СбНУ VII, 16.
СИР4, сѝрът, сѝра, мн. сѝрове м. Диал. 1. Форма, калъп за отливане на разтопен восък. Вощината се стопява, прецежда през менгеме и изливала в сирове. Така приготвени, кърджии разнасяли меда и восъка за продан по Черноморието. ТС, 2013, бр. 5, 4.
2. Количество восък, отлято в такава форма, с тегло обикн. от половин ока. Останалият след преработката восък също е бил търсена стока, като специфична мярка за неговото измерване е „сир“, с тежест 1/2 от оката. Като мярка за восък се използва и „бучка“, малък къс с тежест по-малка от „сир“. В. Шарланова, БНМ, 122. Ето ти отдолу бати Генчо, нарамил торба с цял сир восък, запътил се към града да го продава. Ил. Блъсков, Р, 137. Ока вълна, ока череши и сир восък прид. П. Р. Славейков, БП II, 8. Мерките: руно (за вълна непрана), сир (за восък), къделя (за вълна вече влачена) са употребими при даване назаем. ЖСт, 1894, бр. 4, 440.
3. Отлята в такава форма пита восък. Преди застиването на восъка пускат наблизо до ръба на формата връв. След окончателно изстиване вървите дават петлиците за изваждането на сировете от формите и за тяхното окачване. На следният ден долната повърхност на сировете се престръгва от нечистотиите и получените при това остатъци се събират и преработват още веднаж с други материали. ГСУВМФ, 1940, т. 16, 97.
СИР, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Сиротен (в 7 знач.), самотен. Между своите не свой, / аз живея в беднота... / При труд бащиний и мой / ще ме свари сир смъртта. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 174. От минутния пир на радостни чувства той излиза наг и сир. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 99.