СИРÀЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Положение, състояние на сирак (в 1 знач.); сиротство. Бащата на татко, дядо Йордан, бил убит в Междусъюзническата война и животът на моя родител бил белязан от ранното сирачество. СД, 2019, бр. 29, 6. Татко! В тежките дни на сирачеството никога няма да забравим милите спомени, които ни остави с безграничната си обич към нас. ЦВест., 1915, бр. 46, 528. Въобразете си сега какво е било моето положение пред лицето на този недоволен человек, на когото съм бил принуден да слугувам деня и нощя. Моето сирачество и моята беззащитност го правеха пълен господар над мене. Ч, 1871, бр. 18, 568.
2. Прен. Самотност, самота; сиротство. Темата за самотата, за „сирачеството“ е интимна за унгарската поезия още през ХIХ, а после през ХХ век. Ч. Добрев, Избр. II, 408. В „Безсъници“ откривах песимиста от „Стихотворения“: сирачеството в „Лист отбрулен“, безотрадността в „Есенни мотиви“, обезверението в „Чудак“ и „Нощ“ бяха преминали тук изцяло. М. Кремен, РЯ, 524. На мен много ми се иска, след като свърша [студентството], да си ида по-напред дома, иска ми се пак поне за няколко недели да поживея между свои. Че омръзна ми тоя сирашки живот – само между няколко приятели, които често пъти ти дават да почувствуваш по-тежко сирачеството си. Ал. Балабанов, П, 134.
– Друга (остар.) форма: сирàшество.