СИРÀЧНИЦА ж. Остар. Сиропиталище; сиромахопиталище, сиротопиталище. Икономията е която дава най-много милостиня; тя е която прави църкви, чешми, болници, сирачници (прибежища за бедни сирачета) и пр. А. Цанков, Напр., 1875, кн. 4, 30. В сирачницата у Сент Андрю същата година от 74 деца умрели 64. Й. Груев, СП (превод), 156. Пишат от Русчюк, че сумите, подписани в полза на сирачницата в тоя град от разни жители на видинският санджак, възлизат на 4355 гроша. Тур., 1866, бр. 29, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)