СЍРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е приготвен със сирене1, съдържа сирене1; сѝренен, сѝренов. Той [Недялко] печеше хляб, а по поръчка правеше специалитета си „сирена питка“. А. Гоев, НЗ X, 312. На вечерята [на Заговелки] на трапезата слагали освен сирена баница още ошав, вино и халва, за да се „хамкат“ за здраве с нея. Т. Пенев, СЛ, 38. Мама внася белия гювеч със сирената попара и пита: – Кой ще нареди чиниите? Н. Каралиева, ЯЧ, 48.
2. Рядко. Който се отнася до сирене1. Свинското месо, приготвено след продължително престояване, може да придобие сирен привкус поради гранясването на мазнината. Ст. Тасев и др., ТХП (превод), 95.
3. Диал. Който е предназначен за сирене1; сиреняв. Предала на кучето сирен мях да го варди. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 83.
4. Диал. Който се отнася до Сирница; сирнишки. Доде сирница. Аз още от по-напред бех си намислила на сирното заговяване да ги покана да додат наедно да заговеем. Т. Влайков, Съч. II, 23.
5. Остар. Сирищен. Млякото се състои от вода, сирно вещество (казеин), белтък (албумин), млечни захари, масло и разни соли. Г. Златарски и др., Ж, 163. В человеческото мляко се съдържа 3% сирно вещество (казеин). В. Берон, ЕИ, 302.
◊ Сирна неделя. 1. Църк. Християнският празник Сирни заговезни, след който започват Великите пости; Велики заговезни, Сиропустна неделя. Особено силна магическа профилактична, отблъскваща и очистваща роля се приписва и на огньовете, които се кладат вечерта на Сирна неделя. Вярва се, че докъдето се вижда техният пламък, дотам няма да пада град. Ив. Георгиева, БНМ, 70. На сирната неделя по-младите отиват при по-старите си роднини на прошка. Г. Баждаров, ГБ, 24-25. 2. Първата седмица от великденските пости, когато се яде сирене, мляко и яйца, но не се яде месо; сирна седмица, сиропустна неделя, сирница. Седмицата преди Сирни заговезни се наричаше сирна неделя. През тия седем дни трябваше да се изяде всичкото останало сирене и масло, защото според църковните канони, това бе блажна храна, забранена през великденските пости. П. Маджаров, СЗ, 145. Когато настъпят „месни поклади“, всяка домакиня е занята от заран до вечер да готви сякакви месни гозби, защото от понеделник нататък вече месо не се яде. С тоя понеделник настъпва „сирната неделя“, която свършва със „сирни поклади“. Цялата тая седмица е посветена на „прочка“. СбНУ XLII, 122. Сирна седмица. Първата седмица от великденските пости, когато се яде сирене, мляко и яйца, но не се яде месо; сирница, сирна неделя, сиропустна неделя. На месни поклади заговяват от месо. След това идва сирната седмица, през която не се яде вече месо, a само сирене, яйца, мляко, риба и масло. Г. Трайчев, КМ, 226. Незапознатият с обичая „прошка“ външен посетител в Пиянец, който през сирната седмица би пътувал между селата в тази покрайнина, ще бъде в недоумение от честите срещи на пременени млади двойки мъже и жени. С поклони (хляб, баница и печиво) тия двойки отиват при домашните на невестата на прошка. СбНУ XLV, 205. Сирна събота. Съботата преди Сирни заговезни. В сирната събота срещу великденските поклади раздават баница за мъртвите. СбНУ XXXVI, 267. Сирни заговезни. Църк. Християнски празник, след който започват Великите пости; Велики заговезни, Сирна неделя, Сиропустна неделя. Последният ден преди великденските пости е Сирни заговезни. На този ден се иска прошка, за да бъде защитен човекът от злите сили по време на пост. Я. Миланова, БТКИ, 67. Тримата сме били луди. Но най-много сме пощурявали на Сирни заговезни, когато вържат халвата на един канап и я блъскат към устата ни. Всеки трябва да я захапе, без да си помага с ръцете. К. Калчев, ПИЖ, 126. Сирни поклади. 1. Диал. Сирни заговезни; Велики заговезни, Сирна неделя, Сиропустна неделя, Сирница. На Сирни поклади всите роднини се прощават помежду си, като отидат по-младите у по-старите, на които първите им чинят по три поклони. СБНУКШ ч. III, 162. 2. Сирна неделя; сирна седмица, сиропустна неделя, сирница. Първата седмица от постите българите наричат „сирна неделя“, „сирница“, „сирни поклади“ или „прошка“, защото православната религия разрешава консумацията на масло, сирене и яйца. СДСНС 2009, 103.
СИРЀН м. Земноводно с подобно на змиорка тяло, което има външни хриле и бял дроб, много къси предни крайници и е без задни крайници. Siren lacertina. Сирен. Дълъг е 75 см. Очите са малки и скрити под кожата. Л. Христов, З, 63. Сиренът обитава блатисти местности, като често се среща около стари пънове извън водата. Т. Генов и др., З, 225.