СЍРЕНЦЕ, мн. -à, ср. 1. Умал. от сирене1 (в 1 и 2 знач.). – Сега да има брашно – каза тя, – ама от онова най-ситното, да има и малко масълце, малко сиренце, малко млекце, две-три яйчица, че да видиш каква каварма ще ти извъртя. И. Петров, СбХС, 173. – Велко, мами, ти знаеш хляба в раклата. Сварила съм бобец и бучка сиренце има в зелената паница. Хапнете си с отец Матея. Д. Марчевски, ДВ, 28. „Абе, най-сетне, българи сме, ще се пригледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце – ще помине човек. Ами!“ Ал. Константинов, БГ, 26. Домашно сиренце.
2. Отделно малко парче сирене1 (в 1 знач.). Смесените сурови зеленчуци могат да се окажат калорична бомба, ако са допълнени от пържен бекон, панирани сиренца и дебела филия бял хляб. ЖДн, 2012, бр. 19, 16.