СИРЕНЯ̀В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Сѝренен; сѝренов, сѝрен. Времетраенето за изпичането на сиренината зависи от типа сирене, от киселинността, маслеността на млякото, от температурата, при която се изпича, от големината на сиренявите зърна и др. Н. Димов, К, 14. Разбъркването става със сиренарска лопата, със специални телени бъркалки или със сиренарска лира по такъв начин, че цялата сиренява маса да се приведе във въртеливо движение. Н. Димов и др., TM, 123. До Дамян се приближи неговият братовчед Димето и му подаде парче сиренява пита. П. Труфкин, Б, 159. Тук може да опитате обичайните за региона отлежала сливова ракия, агне, печено в трап, просеник, сиренява чорба и други местни гозби. Ехо, 2010, бр. 6, 16.
2. Който е предназначен за сирене1 (в 1 знач.); сѝрен. Тук е и арапинът [кукер], също момче, само че той има лицето си намазано със сажди, на главата си има сиреняв тулум, т.е. тулум, в който в тоя край гуждат сирене, и мустаки големи, направени от вълна. Д. Маринов, Избр. пр I, 514.