СИРЍЙЧЕ1, мн. -та, ср. Дете, което по произход е от Сирия, жител е на Сирия. Лукиан напуснал родината си и се отправил към йонийските градове на Мала Азия да изучава реториката; тогава той бил още малко сирийче, което е знаело зле гръцки език. Г. Михайлов, ИАЛ (превод), 285.
СИРЍЙЧЕ2, мн. -та, ср. Разг. Прозрачно стъклено топче за детска игра с особени цветни шарки в него под формата на разлистено цвете. Патри помисли как да теглят жребие. Извади от джоба си едно стъклено топче, от тези, шарените отвътре, дето им викат сирийчета, и каза: – Ще го скрия в едната ръка и ще теглите. Който от вас изтегли топчето – губи. Бр. Мормареви, ЗМН, 83. Стъклените топчета за едни са ашици, а за други – абета, гуди, сирийчета. Е. Маринова и др., МЕРН, 376.