СЍРИНГА ж. Муз. Сиринкс (в 1 знач.). Горната част на тази плоча е украсена с релефно изображение на изправен до дърво (пиния) овчар, който държи кривак и сиринга. И. Лазаренко и др., ХПМ, 40. Древните елини приписвали на музиката свръхестествени свойства, а музикантите били на особена почит. Те дали в ръцете на едно от най-древните божества – бога Пан – музикалния инструмент сиринга. К, 1972, кн. 5, 15. Барелиефът на плочата изобразява трите нимфи как играят. Изотзад сатир, който свири на сиринга. СбНУ XIII, 400.
– От гр. собств.